Нима не стига туй, че те жадувам,

че искам да те пия ден и нощ,

че в сънищата си към тебе плувам

срещу вълни с огромна мощ?

Нима не стига туй, че те обичам,

че ден и нощ аз цялата горя

и само твойта същност ме привлича

във нея дъх да затая?

Нима не е достатъчно, че си далече,

а всъщност... ти си вътре в мен -

как искам да горя във ласките ти вече.

О, Боже... ти си толкова далече!

Да те опаря с огъня си жаден,

да те целувам и разкъсвам,

до болка да те имам и изгарям.

О, Боже... колко силно те желая!

Какво да сторя да те имам,

аз повече от туй не знам -

от твойте ласки да си взимам

и цялата да се раздам

Вина ли е това, че те обичам,

че дишам с мисълта за теб?

Вина ли е, че в мислите към тебе тичам?

Кажи, вина ли е това, че те обичам?