10 дек. 2014 г., 20:53

Винаги до мен 

  Поэзия » Белые стихи
812 0 0
Винаги до мен
Вън слънце пече,
а мрак обхвана моето сърце.
Защо така се чувствам?
Защото носталгията почуква.
Тропа, блъска и бушува
като хала тя нахлува.
Спомени добри ми носи -
за семейство и сестри;
но моите сълзи
като слънчеви лъчи
стоплят моите страни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Марашева Все права защищены

Предложения
: ??:??