Винаги до мен
Вън слънце пече,
а мрак обхвана моето сърце.
Защо така се чувствам?
Защото носталгията почуква.
Тропа, блъска и бушува
като хала тя нахлува.
Спомени добри ми носи -
за семейство и сестри;
но моите сълзи
като слънчеви лъчи
стоплят моите страни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация