18 дек. 2012 г., 17:24

Виновен съм 

  Поэзия » Философская
1136 1 9

Виновен съм! Виновен съм за всичко,

което от живота си не взех...

Редих го като стихове – на срички,

Но ритъмът му тъй и не поех...

 

Виновен съм – не исках да се боря

със глупостта, омразата, уви...

Не пожелах със другите да споря,

когато ме обиждаха дори...

 

Виновен съм – заключих си душата

за този свят – за да остана сам.

И ето че получих за отплата

едничко чувство - чувството на срам...

 

Срамувам се, че бях привидно весел,

но в себе си отглеждах самота...

А теб, любов – тъй не разбрах къде си...

И не изпитах твойта красота...

 

Останал сам – във стихове потънах,

в измислени от мене светове...

И ето – днес в душата ми е тъмно...

Единствено тревога там снове...

 

Виновен съм... Но чак сега го казвам...

Пред друг и не посмях да спомена...

Но днес във стих признатото запазвам...

за хората – живели без вина...

 

5.12.2012

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??