Виновен съм! Виновен съм за всичко,
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря
със глупостта, омразата, уви...
Не пожелах със другите да споря,
когато ме обиждаха дори...
Виновен съм – заключих си душата
за този свят – за да остана сам.
И ето че получих за отплата
едничко чувство - чувството на срам... ...