9 янв. 2021 г., 20:25  

Виновна съм 

  Поэзия
1208 8 17

Виновна съм от първия си ден,

когато с плач разбудих тишината,

за майчините вечни страхове,

за времето, което все ме чака.

Залутах се в измислено небе

и не платих възтежкия десятък.

Виновна съм, че още си във мен -

болезнено жигосан отпечатък.

Виновна съм, защото не разбрах

какво нашепва скъсаната струна.

В сърцето си желания втъках

и слънцето по устните целувах.

Сгреших, когато Господ разгневих,

не коленичих – просто нямах вяра.

Сега мълча, свещицата гори,

душата ми смали се пред олтара.

И цял живот един след друг събирах

човешки грехове като ръкойки.

Хвърлете камък - толкова сте мили... 

Аз няма да Ви помня с лошо.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

6 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??