9 ene 2021, 20:25  

Виновна съм 

  Poesía
1255 8 17

Виновна съм от първия си ден,

когато с плач разбудих тишината,

за майчините вечни страхове,

за времето, което все ме чака.

Залутах се в измислено небе

и не платих възтежкия десятък.

Виновна съм, че още си във мен -

болезнено жигосан отпечатък.

Виновна съм, защото не разбрах

какво нашепва скъсаната струна.

В сърцето си желания втъках

и слънцето по устните целувах.

Сгреших, когато Господ разгневих,

не коленичих – просто нямах вяра.

Сега мълча, свещицата гори,

душата ми смали се пред олтара.

И цял живот един след друг събирах

човешки грехове като ръкойки.

Хвърлете камък - толкова сте мили... 

Аз няма да Ви помня с лошо.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??