6 дек. 2006 г., 01:02

ВИШКИ 

  Поэзия
704 0 5
ВИШКИ
И пустяха вишките,
от куршумите нахапани.
Пълзяха долу мишките.
Орлите, те… Летяха !
И небето бе порязано,
земята в кръв се давеше.
В мигове със щит белязани,
кому е нужна славата?
И майките жалееха
в черна скръб забрадени,
тъмно жито вееха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Все права защищены

Предложения
: ??:??