eddie (Ивайло Яков)
224 2285
6.12.2006 г., 1:02 ч.

ВИШКИ 

  Поезия
681 0 5

ВИШКИ

 

И пустяха вишките,

от куршумите нахапани.

Пълзяха долу мишките.

Орлите, те… Летяха !

 

И небето бе порязано,

земята в кръв се давеше.

В мигове със щит белязани,

кому е нужна славата?

 

И майките жалееха

в черна скръб забрадени,

тъмно жито вееха

в шепите изстрадали...

 

Хладни камъни издялаха

чедата им навеки,

кръстове в горчиви залъци

преглътнаха пътеките...

 

И призрачни стърчаха

вишки с остри погледи,

над странната си стряха

за нещо те се молеха...

 

                            

© Ивайло Яков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??