Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша,
умората издига в мен стени
понякога... Понякога се плаша,
че ще ме грабне и ще ме строши.
Научи ме, до болка да ти вярвам,
напук на всичкото безверие!
И дето няма път – да го прокарвам,
през бездните на страх и на съмнения.
И може да съм боса, да съм гола
и може да ми изкълват очите,
но моят път е все нагоре!
Не с гаргите, а със орлите!
© любимка Все права защищены
Но според мен, да имаш талант не е достатъчно, трябва този талант да има и ум, който да развива. Може да имаш талант да редиш красиво думички, но като няма какво да кажеш, си е просто брътвеж.