4.02.2021 г., 11:52 ч.
Високо
Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша,
умората издига в мен стени
понякога... Понякога се плаша,
че ще ме грабне и ще ме строши.
Научи ме, до болка да ти вярвам,
напук на всичкото безверие!
И дето няма път – да го прокарвам,
през бездните на страх и на съмнения.
И може да съм боса, да съм гола
и може да ми изкълват очите,
но моят път е все нагоре!
Не с гаргите, а със орлите!
© любимка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Споделям казаното от Марко. Ще добавя само следните съждения: Дарбата е дар от висшите вселенски сили, от Бог. "Скромността краси човека". Критиката, според много мъдри учители е: " Програма за унищожение на критикувания. Никой не бива да се намесва в чуждия свят без да е помолен за това". Не са мои думи. Моля за извинение, че се намесих във вашата дискусия!
Дарина, пожелавам ти много, много, творчески успехи, с дарбата, която ти е дал Бог! -
Според мен всеки привлечен от дълбините на нещата може да се докосне до съвършенството, въпрос на желание е
Благодаря ти за високата оценка -
Трудно се коментира съвършеното.
Признавам, че си много добра в поезията.
Една от най-добрите в сайта.
Но приеми, че не всички са на твое ниво.
Не си ли прекалено взискателна към тях? Те толкова си могат.
Поздрави за прекрасната творба ! -
Така е!
Хубава вечер на всички от мен 😊 -
Благодаря ви, Завет и Елиза
Мисловнико, хубаво е да се вдъхновяваме взаимно. И на мен ми се случва често. Най-ценното в това е, че пишеш неща, които никога не си подозирал, че ще напишеш и изненадваш сам себе си -
Това е писано на прима виста в коментарното ти поле, Щураче, а после си го преписах в тетрадката, че ми хареса, как се получи 😊
-
Страхотна творба, Дарина! Поздравления!
-
ИнаКалина, пък аз отворените врати, ги подминавам, те са лесни врати и зад тях няма нищо ценно.
Самовила, благодаря ти!
Hathor, орлите обикновено живеят до 60г., но ако подновят силата си, достигат до 120г. Така съм чела. Не е ли уникално. Вярвам, че и хората го могат.
Скитнице, редакторът е сложил ударение. Аз не обичам да ограничавам читателя, където иска да слага знаци и ударения, казаното е във всеки смисъл и то съвсем умишлено.
Мислителю, това кога е писано? В случая не омаловажавам полета на гаргите, просто не са мой тип :р
Благодаря ви! -
Хареса ми, Щураче! А ударението, ти си го поставила...
-
И гаргите са птици, но защо,
когато кажем полет все визираме,
или орел, или пък гълъб и листо,
но никога... на тях не спираме...
Дали защото черни са и грозни,
или заради грозния им грак?
А може би защото хапват "гозби"
от мъртъвци и паднал мрак?
С въпросите си отговор намерих -
И няма нужда вече от такъв...
Видях в небето гарван и се разтреперих,
а той погледна ме... с око от кръв...
Към мене се насочи изведнъж
подобно демон от красивия простор
и чух, че казва сепнат изведнъж -
Да, чух добре, как каза "Nevermore"
______________ -
На мен ми хареса, орелът е символ на устрема и свободата, неговият полет винаги е нагоре.
-
Хареса ми! Поздрав!
-
Това ще да е хайдушка гарга... защото иначе на обикновената й казват чавка. Знам ли и аз. На залостени врати не виждам смисъл да се тропа. Хареса ми, че има върху какво да се помисли.
-
Да, защото и гаргите летят, но...
А иначе са умни птици.
Поздравявам те. -
Харесва ми, че всеки поставя ударението, където желае
Благодаря ви -
Добре Благодаря ти
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но според мен, да имаш талант не е достатъчно, трябва този талант да има и ум, който да развива. Може да имаш талант да редиш красиво думички, но като няма какво да кажеш, си е просто брътвеж.