28 нояб. 2008 г., 23:51

Високо в небето 

  Поэзия » Другая
568 0 0
Отлитаме,
хванати за ръце ангели.
Ето, вече времето не тече
и ето, порастват ни криле.
От тук градът ми изглежда малък.
Облак след облак...
Отделени от всичко летим.
Все по-ярка тази светлина.
На себе си вече нямам никаква власт.
Боже, каква височина!
Там долу е пусто и самотно без нас.
И още летим, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Все права защищены

Предложения
: ??:??