10 дек. 2020 г., 00:05

Витлеемска звезда 

  Поэзия
1372 3 13

Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.

Дали една звезда ще ни помогне?
Човечеството трудно диша вече.
Високо Бог е. Няма да се трогне.
А царят? Той е винаги далече.

Но щом се е обърнала колата
по урви стръмни или на завоя,
единствената помощ са душата,
надеждата и сляпата неволя.

А жадни за декември да приключи
агонията, скършила небето,
отчайващо сами ще се научим -
звездата на Витлеем е в сърцето.

© Деа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Кети💖
  • Бог е в нас и ние сме в него! Прекрасен стих!
  • Наде!💖 Какво ли няма в моето - Деца, кученца, писанки, море, планина, изгреви, залези, мечти... каквото имат всички, сигурно
  • Галактики има в твоето, Деа.
  • Дари, Георги, благодаря ви!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Да звездата на Витлеем е в сърцето! Ако сърцето е в звездата на Витлеем
  • Нека ви е топло в сърцата, приятели! Сърдечно благодаря на всички!

    Иркаkiss идвам за кафето, нося и тортичка 🍰
  • ❤️
  • Не на всеки, не.
    Ела да ти направя кафе. Мога да ти гледам после и да видим кой какво носи в сърцето си ☕🍫🍩😉
  • Добър извод на финала, ДИС! Най-важен е Иисус, който носим вътре в себе си. Да позволим на Витлеемската му звезда да изгрее в душите ни.
  • Надеждата...
    Благодаря ти, за топлинката, която раздаваш с всеки стих! 💖
  • Съкровище, също като теб, мила. 😀👍
Предложения
: ??:??