Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне?
Човечеството трудно диша вече.
Високо Бог е. Няма да се трогне.
А царят? Той е винаги далече.
Но щом се е обърнала колата
по урви стръмни или на завоя,
единствената помощ са душата,
надеждата и сляпата неволя. ...