От прозореца си гледам планината
величествена с преспите си бели.
Душата ми ме тегли все нататък
по снежните пътеки да поема.
Днес слънцето огрява ù снагата,
снегът искри и всичко е магия.
Подухва вятър и от дървесата
посипва се навред прашецът снежен.
Копнея да се потопя във тишината
и да докосна бялото дихание.
Със всяка фибра да усетя красотата
и зимноприказното ù очарование. ...