Витоша

21.01.2012 г., 5:01 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 (2)

982 0 5

От прозореца си гледам планината
величествена с преспите си бели.
Душата ми ме тегли все нататък
по снежните пътеки да поема.
Днес слънцето огрява ù снагата,
снегът искри и всичко е магия.
Подухва вятър и от дървесата
посипва се навред прашецът снежен.
Копнея да се потопя във тишината
и да докосна бялото дихание.
Със всяка фибра да усетя красотата
и зимноприказното ù очарование. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Когато любовта проговори
Обичам те

Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...
Знак (От една болнична стая)

Наизустих си сънищата, Боже, в очакване на знак да ме повикаш. Сълзите по съсухрената кожа ме парят,...
Свободен

Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...

Още произведения »