28 сент. 2010 г., 14:13

Вкъщи 

  Поэзия
702 0 2

Вкъщи

 

Тук небето е осеяно с усмивки,

те в звездите нежно се загръщат;

в небесата звездните извивки

щом пробляснат, в тебе те превръщат.

 

Но променят се и хората, и къщите,

и изчезват красотите, страховете;

а небето - то навсякъде е същото,

а и всякога е същото небето...

 

Няма нужда от падаща звездна усмивка -

ще узнаеш това пак преди да си тръгнеш -

стига ти, че си тук, за да бъдещ щастливка

и да си пожелаеш, за да ти се сбъдне.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??