Вкъщи

28 sept 2010, 14:13

Poesía

701 0 2

Вкъщи

Тук небето е осеяно с усмивки,

те в звездите нежно се загръщат;

в небесата звездните извивки

щом пробляснат, в тебе те превръщат.

Но променят се и хората, и къщите,

и изчезват красотите, страховете;

а небето - то навсякъде е същото,

а и всякога е същото небето...

Няма нужда от падаща звездна усмивка -

ще узнаеш това пак преди да си тръгнеш -

стига ти, че си тук, за да бъдещ щастливка

и да си пожелаеш, за да ти се сбъдне.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.