Рицари мои, къде се отнесохте,

забулени нежно от гъстия мрак.

От обич сразена, вековната прах

издайно се гърчи изпод нозете ви.

Нека стрелите - в посока нишани

ви бъдат закрила в нелекия път.

Събудени в утро от сребърна мът,

глухарчета леко летят над поляни.

Рицари мои, къде са ви песните

с китари под свежия кестенов дъжд,

под който върви с дръзновение мъж -

птици е срещал, от утрото стреснати.

Рицари мои, с кираси провлечени,

с тъга ли завършват дуели и бой,

не един се окичи пред дами - "герой",

с него са пътищата им пресечени.

по времето на "Морски звезди"