Рицари мои, къде се отнесохте,
забулени нежно от гъстия мрак.
От обич сразена, вековната прах
издайно се гърчи изпод нозете ви.
Нека стрелите - в посока нишани
ви бъдат закрила в нелекия път.
Събудени в утро от сребърна мът,
глухарчета леко летят над поляни.
Рицари мои, къде са ви песните
с китари под свежия кестенов дъжд,
под който върви с дръзновение мъж -
птици е срещал, от утрото стреснати.
Рицари мои, с кираси провлечени,
с тъга ли завършват дуели и бой,
не един се окичи пред дами - "герой",
с него са пътищата им пресечени.
по времето на "Морски звезди"
© Мери Попинз Всички права запазени