ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос.
Отговорът – тъпа болка.
Къс. Противен. И нелеп.
Накъде? Защо? И колко?
Цял живот ли все без теб?
Ти – в софийската „Обеля“.
Аз – във гръцкия квартал.
Мъж – за Сляпата неделя.
Ти – Жена за бавен валс.
Твоите косици – светли.
Чорлавата ми брада.
Низ бездънни километри
от мечтаното ти: – Да!
Сбогом! – със прощална роза.
С две-три бири по обяд.
Мъртъв – в стихове и проза.
Жив! – помежду Рай и Ад.
18 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
© Валери Станков Все права защищены