11 февр. 2008 г., 21:43
Влюбен в дъха ти
Теб единствено аз чакам,
там – на пейката във парка,
да се появиш от полумрака,
там – край приказната арка,
където срещи си споделяхме,
за които нарочно подранявах.
И тогава, без да се разделяме,
всеки път, все ослепявах
от косите ти от злато.
Вървяхме след поривите величави,
погубени във спомени от лято, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация