Влюбен в дъха ти
Теб единствено аз чакам,
там – на пейката във парка,
да се появиш от полумрака,
там – край приказната арка,
където срещи си споделяхме,
за които нарочно подранявах.
И тогава, без да се разделяме,
всеки път, все ослепявах
от косите ти от злато.
Вървяхме след поривите величави,
погубени във спомени от лято, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up