gerrda (Геновева Христова)
408 4496
18 нояб. 2008 г., 19:15

влюбена 

  Поэзия » Белые стихи
1030 0 12

 

 

 

разнеженост не е

 

в очите и

 

луната

 

само глътка

 

пареща тъга

 

и бездиханност

 

онемяла в бялото

 

на кротостта

 

в безкрая

 

откъслечна е тишината

 

разпалва пустота

 

прошепва в унес

 

безпризорен

 

че влюбена е

 

в тебе

 

самотата

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • интересно
  • Прегръщам мрака и целувам пустотата в душата на лирическия герой. ПревъзПриказно!!!!
  • Ти си ми заряда!
    Браво ти!
  • Тома, времето влияе различно на всекиго, но на мен твоят "току-що написан" стих не би могъл да ми повлияе при писането на горния мой, тъй като прочетох последната ти творба едва преди минути, след прочита на коментара ти (а и не само по тази причина). Но няма лошо, всеки има право да е мнителен, особено щом изострената му сензитивност го налага. И това вероятно е от захладняването на времето?

    Благодаря на всички, че се отбиха
  • безкрайно тихо и красиво усещане за влюбеност и самота...
    пегръщам те с обич, мила Герда...
  • !!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Намирам сходни думи между този и един току-що написан мой стих. Дали времето влияе така?
  • Самота довя един вълшебен стих!
    Поздрави, Герда - самотно, но ведро!
  • Боли от самота. Но пък като се случи...
  • Много, много добро!!!
    Възхитена съм, Герда!
    Прегръдка!!!
  • онемяла в бялото
    на кротостта

    Поздрав!
  • Тъжно е,да е влюбена самотата в нас!
Предложения
: ??:??