разнеженост не е
в очите и
луната
само глътка
пареща тъга
и бездиханност
онемяла в бялото
на кротостта
в безкрая
откъслечна е тишината
разпалва пустота
прошепва в унес
безпризорен
че влюбена е
в тебе
самотата
© Геновева Христова Todos los derechos reservados