Отдавна дядото е стар
и вече внукът е рибар.
Ванюша, внукът дядов мил,
днес всичко тук е наследил:
къщичката край гората,
лодчицата със платната,
кърпената мрежа стара,
даже мишките в хамбара.
Но с късмет се бе родил
Ваня, внукът дядов мил.
Бе от дядо си по-умен,
по-практичен, сладкодумен.
Вчера тръгна пак момчето
с лодчицата във морето.
Хвърли мрежа във водата,
хвана рибката позната –
цялата от чисто злато
и вълшебница призната.
Той я гледа във захлас,
тя му шепне с нежен глас:
- Ах, пусни ме, мили Ваня!
Моят дом е в океана.
Ти си беден, момко, знам.
Искай, всичко ще ти дам!
Искаш къща за жена ти?
Или накити богати?
Щастие и вечна младост
или друга сладка радост?
Тъй ù отговаря Ваня:
- Ще те пусна в океана,
но ми обещай в замяна
само малък, скромен дар,
направи ме МИТНИЧАР!
ЕТО ТИ МОЛБА РАЗУМНА!
МЛАДИТЕ СЕГА СА УМНИ.
ЩОМ КЪСМЕТА СИ НАМИРАТ
ЗНАЯТ В ЩО ДА ИНВЕСТИРАТ.
© Генка Богданова Все права защищены