Отдавна дядото е стар
и вече внукът е рибар.

Ванюша, внукът дядов мил,

днес всичко тук е наследил:

къщичката край гората,

лодчицата със платната,

кърпената мрежа стара,

даже мишките в хамбара.

Но с късмет се бе родил

Ваня, внукът дядов мил.

Бе от дядо си по-умен,

по-практичен, сладкодумен.

Вчера тръгна пак момчето

с лодчицата във морето.

Хвърли мрежа във водата,

хвана рибката позната –

цялата от чисто злато

и вълшебница призната.

Той я гледа във захлас,

тя му шепне с нежен глас:

- Ах, пусни ме, мили Ваня!

Моят дом е в океана.

Ти си беден, момко, знам.

Искай, всичко ще ти дам!

Искаш къща за жена ти?

Или накити богати?

Щастие и вечна младост

или друга сладка радост?

Тъй ù отговаря Ваня:

- Ще те пусна в океана,

но ми обещай в замяна

само малък, скромен дар,

направи ме МИТНИЧАР!

ЕТО ТИ МОЛБА РАЗУМНА!

МЛАДИТЕ СЕГА СА УМНИ.

ЩОМ КЪСМЕТА СИ НАМИРАТ

ЗНАЯТ В ЩО ДА ИНВЕСТИРАТ.