И пак светът е полудял...
И пак мирише на барут.
Че дяволът е завилнял,
и иска кърви- труп връз труп.
Отново вият адските сирени.
И смъртта се носи на крила.
А в храма горестно се молят
невинни Божии чеда.
И падат бомби от високо.
Като отровен черен дъжд.
В преди зеленото поле-широко,
остана само изгоряла ръж ...
© Живко Делчев Все права защищены