Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.

Чудиш се какво ще поиска пак.

Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, 

в главата му се върти нещо еротично.

Дразнещо е как нелепо се усмихва и гледа встрани,

докато ти с присвити зеници пронизваш с погледа си неговите свенливи очи.

Тая сцена натяга ти мъчително,

пожелаваш лек ден и

се отърваваш от това бреме отегчително.

Потегляш си по пътя така ефирна,

вятърът повява,

женствената рокля разиграва.

Много е магично, че чувстваш се ефирно,

леко, волно, но нито за миг не те връхлита чувство фриволно.

В далечината, там горе в небесата, виждаш черен облак.

Вятърът довел го е, за да припомни,

че отговорните моменти теб те чакат,

време е да се завърнеш в реалността

и внимание да им обърнеш.

Потегляш по пътя наобратно

и чувството в душата е малко по-тежко вероятно.

Ала, такава е реалността!

Безпощадна е като черен облак,

след който отново слънце ще греейне

и роклята с дантела ефирно ще се вейне.