Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично,
в главата му се върти нещо еротично.
Дразнещо е как нелепо се усмихва и гледа встрани,
докато ти с присвити зеници пронизваш с погледа си неговите свенливи очи.
Тая сцена натяга ти мъчително,
пожелаваш лек ден и
се отърваваш от това бреме отегчително.
Потегляш си по пътя така ефирна,
вятърът повява,
женствената рокля разиграва.
Много е магично, че чувстваш се ефирно,
леко, волно, но нито за миг не те връхлита чувство фриволно.
В далечината, там горе в небесата, виждаш черен облак.
Вятърът довел го е, за да припомни,
че отговорните моменти теб те чакат,
време е да се завърнеш в реалността
и внимание да им обърнеш.
Потегляш по пътя наобратно
и чувството в душата е малко по-тежко вероятно.
Ала, такава е реалността!
Безпощадна е като черен облак,
след който отново слънце ще греейне
и роклята с дантела ефирно ще се вейне.
© Симона Господинова Всички права запазени