Представи си някой ден,
когато ти си далеч от мен,
ще търсиш очите ми мои,
спомняйки си спомените ни безброй.

Виж се, кажи ми името пак -

нарани ме, остави ме, глупак!

А как ме наричаше само - твоя,

а сега си с друга, любов моя...

Говореше ли ѝ за теб и мен?

Обясни ли ѝ какъв си кретен?

Обичах те, а ме заряза да кървя

и с рани вечерта сама да вървя ...

Теб кълна, теб обиждам,

и изхода отдавна аз не виждам,

любима моя грешка си ми ти,

убиваш ме, бавно, но защо кажи?

Върни се, ела сам, без нея,

в полунощ ще чакам аз на кея,

там ще съм, въпреки всеки,

помни - обичам те вовеки.