Представи си някой ден,
когато ти си далеч от мен,
ще търсиш очите ми мои,
спомняйки си спомените ни безброй.
Виж се, кажи ми името пак -
нарани ме, остави ме, глупак!
А как ме наричаше само - твоя,
а сега си с друга, любов моя...
Говореше ли ѝ за теб и мен?
Обясни ли ѝ какъв си кретен?
Обичах те, а ме заряза да кървя
и с рани вечерта сама да вървя ... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация