Tilenus (Станислав Русев)
228 379
4 июн. 2015 г., 01:33  

Вречен 

  Поэзия » Другая
566 1 7

 

 

 


Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?

Не шептях, а виках!
По покривите ходех!
Вечер след теб летях...
Горях и не умирах.

Не аз, а ти умря, Любов.
Аз мислех те за вечна.
Сигурно от идиота,
който леко те докосна...

Но аз така умея да обичам...
Потънал целият във теб.
По покривите с теб да тичам,
а ти с ръка в ръката ми до мен.

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря от сърце за всички позитивни коментари. Младен, с теб се знаем.
  • „Но аз така умея да обичам...
    Потънал целия във теб.”
    Хареса ми стихът ти Станиславе!
    Понякога даваме обичта си на хора, които не я искат! От това боли, но пък научаваме поредния урок.
    Поздрави!
  • Истината може да се открие и в невероятното.
    Трудно спечелената любов е най-сладка!
    Поздрав и успешен ден!
  • Ще я заболят ръцете.
    Да ги протяга.
    Ти - по покривите,
    тя - по тревите,
    а нощем къде ли лягате?
    Вятърни скитници...
  • ...!!!
  • Няма нищо по-лошо от измамените очаквания в любовта. Когато някой дава ляв мигач, а прави десен завой. А ти си го отъждествявал с истинската любов. Безгранично е женското коварство, Станиславе! Съчувствам ти.
    Но ти като верен рицар ще носиш образа на любимата, гравиран в сърцето ти. Поздрав!
  • Усетих болката в това откровение,да любовта понякога бяга,но пък ние сме тези, които все след нея тичаме!
Предложения
: ??:??