Вречен в теб Любов,
целият потънах.
Кои след твоят зов,
да останат разумни могат?
Не шептях, а виках!
По покривите ходех!
Вечер след теб летях...
Горях и не умирах.
Не аз, а ти умря, Любов.
Аз мислех те за вечна.
Сигурно от идиота,
който леко те докосна...
Но аз така умея да обичам...
Потънал целият във теб.
По покривите с теб да тичам,
а ти с ръка в ръката ми до мен.
© Станислав Русев Todos los derechos reservados