Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
12 июл. 2022 г., 10:13

Време 

  Поэзия
356 4 9

Часовникът трака

въртят се стрелките

два  коня завързани в пряг

движат се бавно

а бързо напредват

сякаш летят във галоп

Горе луната

поглежда ме тъжно

чух ѝ нейният  смях

заплете в косите ми

кичур от мъдрост

а часовника отмерва тик- так, тик- так

© Румяна Друмева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти,миличка,,,всеки ден почти, виждам на конете му, мои скъпи приятели как си отиват Благодаря ти, че се отби на моята страничка, Мине! Хубав да е денят ти!
  • Много хубаво, замислящо, Руми, то времето от нас не се интересува, защото няма предел, ние обаче имаме ограничено и с всеки тик - так, губим от него. Поздравявам те!
  • Благодаря ви момичета, мили Таня, Руми, благодаря ви за топлината която ми дадохте! Бъдете здрави и творете! С прегръдка!
  • "движат се бавно,
    а бързо напредват"
    Време, то си знае ама ние не сколасваме. Поздравления!
  • Часовникът си трака и не мисли,
    че времето със него си лети.
    Стрелките състезават се по писти,
    без да срещат своето преди.
  • Тане, благодаря, макар и чрез виртуална прегръдка!
  • Хубав стих!!!
  • Благодаря ви, мила Тони и Младене! Благодаря ви, Приятеи!
  • Времето е относително понятие, Руми. Кичур мъдрост, тик-так!
Предложения
: ??:??