Време

4 февр. 2010 г., 14:40

Поэзия » Философская

588 0 4

Време

Ти се движиш към мен като ледник.

Смилаш всичко пред себе си в себе си.

Аз стоя срещу теб и те гледам.

Омагьосан. Направо обсебен съм.

Миг след миг, с половин милиметър

се придвижваш зловещо насреща ми.

Ще ме смажеш, не се ли преместя,

но стоя, закопнял за човещина.

Може би точно в теб ще я срещна.

Тя отдавна избяга от хората.

Много малко сме днешните грешни,

сред безгрешници, пуснали корени.

Аз стоя срещу теб да я върна.

Затова съм застанал на пътя ти.

Както всички - и мен ще погълнеш

с топлината, в душата ми скътана.

Но дано се окаже, че с нея

ще се срине критичната точка.

И голямото ледотопене

между хората може да почне.