4 feb 2010, 14:40

Време 

  Poesía » Filosófica
625 0 4
Време
Ти се движиш към мен като ледник.
Смилаш всичко пред себе си в себе си.
Аз стоя срещу теб и те гледам.
Омагьосан. Направо обсебен съм.
Миг след миг, с половин милиметър
се придвижваш зловещо насреща ми.
Ще ме смажеш, не се ли преместя,
но стоя, закопнял за човещина.
Може би точно в теб ще я срещна.
Тя отдавна избяга от хората.
Много малко сме днешните грешни, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??