27 сент. 2009 г., 00:43

Време 

  Поэзия » Другая
646 0 9

Времето спря и отвори прозореца –

старата къща нощта да издиша,

бавно отряза с голямата ножица

дните, които ни бяха излишни.

 

Пусна завесата. Тръгна си, плачейки.

Спря се ядосано – беше объркано.

После отново роди се и сякаш,

всичко, което изгубихме - върна.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??