27.09.2009 г., 0:43 ч.

Време 

  Поезия » Друга
647 0 9

Времето спря и отвори прозореца –

старата къща нощта да издиша,

бавно отряза с голямата ножица

дните, които ни бяха излишни.

 

Пусна завесата. Тръгна си, плачейки.

Спря се ядосано – беше объркано.

После отново роди се и сякаш,

всичко, което изгубихме - върна.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??