27.09.2009 г., 0:43 ч.

Време 

  Поезия » Друга
5.0 / 5
682 0 9
Времето спря и отвори прозореца –
старата къща нощта да издиша,
бавно отряза с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни.
Пусна завесата. Тръгна си, плачейки.
Спря се ядосано – беше объркано.
После отново роди се и сякаш,
всичко, което изгубихме - върна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Предложения