11 янв. 2006 г., 13:20

Време 

  Поэзия
1330 0 2
Летят минутите -
като подплашени връбци
от жиците.
Уж притихнали -
изведнъж политат.
И никой не може да ги спре,
дори с поглед.
Нима шастлива съм била
в обятията ти, живот?
Щом тъй бързо препускам
край дните си?
Или младостта не се оплита ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??