Krasita (Красимира Петрова)
28 30
Jan 11, 2006, 1:20 PM

Време 

  Poetry
1232 0 2
 


Летят минутите -
като подплашени връбци
от жиците.
Уж притихнали -
изведнъж политат.
И никой не може да ги спре,
дори с поглед.

Нима шастлива съм била
в обятията ти, живот?
Щом тъй бързо препускам
край дните си?

Или младостта не се оплита
с времето?
Затуй пилея дните си?
И хвърлям на боклука
без да съм ограбила докрай
минутите?

Ще дойде ден,
минутите ще траят цяла вечност.
Ще пълзят като мравки -
по краката ми.
Ще грабят душата ми,
ще палят самотата ми,
а аз - щастлива ще ги храня.
Защото кът ще бъдат дните ми.

© Красимира Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??