Време

Jan 11, 2006, 1:20 PM

Poetry

5.0 (1)

1375 0 2

Летят минутите -
като подплашени връбци
от жиците.
Уж притихнали -
изведнъж политат.
И никой не може да ги спре,
дори с поглед.
Нима шастлива съм била
в обятията ти, живот?
Щом тъй бързо препускам
край дните си?
Или младостта не се оплита ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Маска
Unnamed

I'm on fire. Watch me closely. Gates are gaping open. Come, step into my world. ......
The Pull

Invisible lines and curves Extend from skin to skin, In waves, from eyes to eyes Closing distance fa...
Две ръце

Нощта претисна ме до постелята сърцето ми сякаш спря да бие пред очите ми райска градина препълнена ...

More works »