Пролетните слънчеви лъчи

съживяват земните одежди,
вятърът притихва и мълчи
в чест на непресъхнали надежди.

Пъпките разлистват рамене
и се гушат в губери зелени,
спомени, превили колене,
пишат неизказани поеми.

Бистрото поточе ромоли,
плискайки снага в брега копринен,
а дървото тихо шумоли
и приглася на зова неспирен.

Чурулика някъде врабче,
сгушено в короната на кестен,
а в полята гиздаво щурче 
тананика шлагер тъй известен.

Пролет е, събужда се  дъждът,
тихо през капчука се прокрадва.

Време е да прередим света,
че съдбата да ни се зарадва.