28 янв. 2016 г., 13:37
Време разделно
Живеем във време разделно
с родители, внуци, деца.
И някак текат празноделно
дните ни в тази страна.
Очакваме в скайп да ги видим,
да чуем за живота им там.
Там на километри щастливи
намерили дом и любов, и пари.
Ненормално е знам го,
и не знам, и не мога аз да променям
фалша на криворазбраната демокрация
у дома, но е тъжно и жалко е,
когато децата - цветята ни
работят, с мъка и усилия успяват
не у нас, а някъде другаде,
защото прокудени са от дома.
© Цеца Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Там на километри щастливи ! Колко си права !
-
Благодаря ви!
Тази болезнена тема и ме касае лично. Потърпешва съм изцяло. И двете ми деца и внуци не са тук. Вярно е, че има много като мен и не съм единствена.
Не е нормално да съм баба на повикване или както казвам аз - модерна баба в скайп.
И до кога ще е така, кой ли ще ти каже? Защо децата ни успяват и създават семейства другаде? А и другото, което определено ме вбесява е, че жени на моя възраст стават приемни майки на заплата на ромчета, защото кой друг ражда деца без да се замисля. Не ги упреквам! Това е вид препитание. В нашия град това е масово явление. Прогонихме българчетата, за да отглеждаме роми. Не знам тъжна картинка сме и за това нищо, ама нищичко не се прави, за да задържим младостта, цвета на нацията. Така, както е тръгнало ние се обезличаваме, заличаваме се като нация. Ще останем само старци - болни, недъгави и ... роми. Това ли искаме?
По тая тема много мога да пиша и говоря. Но стига толкова за днес!!!
Хубав да е денят ви! -
Много тъжна и болезнена тема си подхванала, Цеца! Чудесна творба. Жалко е наистина за такава държава, която прокужда най-младите навън. На какво разчита всъщност? Въпросът е риторичен. Това е обречена държава - държава и нация без бъдеще! Поздрав за написаното!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
