Време за бране на плодове
А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Меги Миткова
Добър вечер! Ти мълчиш.
Скърца старият прозорец.
Аз съм тука. Ето, виж!
И сърцето ми е горест.
Днес прекрачих този праг.
От години го сънувам.
Дай ми само малък знак,
да отпия от милувка.
Жаждата за обич днес
в спомени при теб ме води.
Няма звук, ни малка вест,
а геранът е безводен.
Само избелял каскет
ме поглежда от стената.
Дядовият силует,
хлопва отведнъж вратата.
Тръгва някъде без дом...
Ти отиваш с него, бабо...
Аз оставам. Плачешком
да бера през съ̀лзи ябълки.
-------------------------------------------------------------------
Включвам се и аз в тази поредица. Благодаря на всички, участващи в нея за вдъхновяващите стихове!
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...
Комментарии
-
Много е силно! Поздравления!
-
Аплодисменти и от мен!
-
Благодаря на всички, спрели си при мен!
-
ех...
-
"Жаждата за обич" ни събра под ябълковото дърво! Поздрави, Ани!
-
Ех, ех, как се радвам! Получи се една огърлица от бисерчета!
-
Ябълките са най-вкусни, когато се берат през сълзите на спомена. Чувствата ги карамелизират и в едно с носталгията и оня мирис на канела, побрал в миниатюрните си прашинки дъха на детството, ги превръщат в пречистващо облекчение.
Радвам се, че ти също не можа да устоиш на изкушението, Ани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
