Сбогом да кажа – не искам,
душата прощава за всичко.
В прегръдка до болка те стискам,
сърце ми уж люби, а е самичко.
Време - разделно за тебе е вече,
отхвърляш ласките мои любящи.
Колко любов и сълзи от очите изтече,
макар думите ти да бяха към мене щадящи.
На прага с усмивка затръшваш вратата,
за последно поглеждаш - влюбени очи.
За ден, за два в ридание изпадаш ти самата,
но след месец или седмица само – забравила, не ти личи. ...