Donovan (Пламен Николов)
21 11
2.07.2012 г., 15:13 ч.

Време за сбогом 

  Поезия » Любовна
800 0 4


Сбогом да кажа – не искам,

душата прощава за всичко.

В прегръдка до болка те стискам,

сърце ми уж люби, а е самичко.

 

Време - разделно за тебе е вече,

отхвърляш ласките мои любящи.

Колко любов и сълзи от очите изтече,

макар думите ти да бяха към мене щадящи.

 

На прага с усмивка затръшваш  вратата,

за последно поглеждаш -  влюбени очи.

За ден, за два в ридание изпадаш ти самата,

но след месец или седмица само – забравила, не ти личи.

 

А моята мъка  боли, не престава,

сърцето те търси, за тебе все пита,

животът отлита - време не остава,

а истинската любов остава неоткрита.

 

Време за сбогом – нека простим и забравим,

пътища чужди ще следваме ние,

чувствата святи самотни ще оставим,

а от утре ще се мразим и говорим на Вие... 

 

                                                                         О’ Донован

© Пламен Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • на мен също!
  • Много чувствено и истинско. Една болка пресъздадена в нещо красиво.
    Поздравления!
  • Тъжно! Но в живота има различни позиции1 Една добре описана!
  • Несподелената любов е най-голямото човешко страдание. Но пък сърцето се е научило да обича!
    Харесах стиха! Поздрав!
Предложения
: ??:??