Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
и в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга
и тревога тиха във сърцата ляга.
А часовникът тиктака ли – тиктака
и държи без сън очите ни във мрака.
Но душите млади за любов копнеят
и с мечти красиви до смъртта живеят.