Времето

4 jul 2010, 1:38

Poesía » Filosófica

447 0 1

Времето неумолимо тича.

Времето на старост ни обрича.

Нижат се годините броени,

но в телата - вече уморени,

и в сърцата ни – от болка свити,

още пеят и звънят мечтите.

Времето неумолимо бяга

и тревога тиха във сърцата ляга.

А часовникът тиктака ли – тиктака

и държи без сън очите ни във мрака.

Но душите млади за любов копнеят

и с мечти красиви до смъртта живеят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.