Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично,
докато не замина,
далеч, оставяйки тук всичко.
Времето ме притиска,
душата ми да остане завинаги тук иска,
в щастието, тишината, свободата,
загърбила сама единствена мечтата,
за която давах всеки изминал ден, ...