10.08.2024 г., 14:46 ч.

Времето 

  Поезия » Друга
325 1 1
Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично,
докато не замина,
далеч, оставяйки тук всичко.
Времето ме притиска,
душата ми да остане завинаги тук иска,
в щастието, тишината, свободата,
загърбила сама единствена мечтата,
за която давах всеки изминал ден, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Предложения
: ??:??